.

Нуждаете се от помощ?
0700 200 69
       0889 633 133

 

Ето откъде всъщност произлизат имената на нотите

Jun/22/2019

Ето откъде всъщност произлизат имената на нотите

Всички ние – музиканти или не – сме се сблъсквали поне веднъж с чудатата форма на нотите, както и с музикалната азбука: до, ре ми, фа сол, ла, си. Но колко от нас са се замисляли откъде всъщност нотите получават имената си?

* Тук искаме да отворим една скоба и да подчертаем, че съществува и друга музикална нотация, в която нотите са назовани с латинските букви: C-D-E-F-G-A-B. Тя е създадена от Боеций през 6 век и е вероятно най-ранната музикална нотация, която познаваме. В днешни дни бива използвана в много страни, особено на запад. Но, след като в България използваме предходните наименования, фокусът на днешната ни статия ще бъде насочен към добре известната ни нотна стълбица създадена от италианския музиколог Гуидо Д'Арецо.

И така, днес ще превъртим касетата векове назад, много преди създаването на музикалната индустрия, каквато я познаваме днес и ще се опитаме да си представим невъзможното – свят без до, ре, ми…   

Предпочитам да напиша 10 000 ноти, отколкото една единствена буква от азбукатa. – Лудвиг Ван Бетховен 

Годината е 990. В средновековна Италия се ражда Гуидо Д'Арецо– човек, който ще промени правилата на музикалния свят завинаги. Музикалният теоретик прекарва младите си години в манастир в Помпоза, където бързо се разчува с креативността си. Но, човешката природа не се променя и както и в днешни времена, така и през средновековието успехът понякога идва с нездравословна доза завист. Вероятно поради негативното отношение на другите монаси към него, Гуидо е принуден да напусне манастира, което всъщност погледнато в големият план на нещата е може би било необходимо, за да може той да остави своята музикална следа.

Гуидо започва нов живот в Арецо, където продължава да развива идеите си, като написва книга за репетиции за певците в местната катедрала и не след дълго неговата инициатива и иновативно мислене го отвеждат в Рим, по покана на папата, където монахът предлага решение за трудното запомняне на григорианските песнопения. Той предлага звуците да бъдат асоциирани с определени букви от азбуката, които в последствие стават популярни, като “до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до” и стават основата на добре познатия на всички музиканти “солфеж”.

А имената, сами по себе си, произлизат от първите 6 срички на григорианският химн “Ut queant laxis”, чийто текст най-вероятно бил написан от италианският монах и учен Паулус Диаконус ( 8 век).  

Стиховете към първият куплет са, както следва:

Ut queant laxīs    resonāre fībrīs
Mīra gestõrum    famulī tuõrum,
Solve pollūtī    labiī reātum,
Sancte Iõhannēs.

От тук получаваме и първата музикална нотация на Гуидо Д'Арецо: Ut-Re-Mi-Fa-Sol-La-Si, като впоследствие “Ut”се изменя в добре познатото ни “До”. А в превод текста означава: 

“За да могат с пълен глас, да възпеят божиите раби, чудесата на твоите деяния,  свали греха от уста им, Свети Йоане.”

И както, божиите раби имали за мисия да възпеят чудесата на Йоановите деяния, така и ние трябва да продължаваме да разказваме историите на тези, които са положили основите на най-универсалният език, който съществува и вероятно единственият, който ни позволява напълно да изразим себе си – езикът на музиката. 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Музикални инструменти – как, защо и къде

Любопитни факти за музикалните инструменти

Ето откъде всъщност произлизат имената на нотите

Ето откъде всъщност произлизат имената на нотите.

Той предлага звуците да бъдат асоциирани с определени букви от азбуката, които в последствие стават популярни, като “до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до” и стават основата на добре познатия на всички му Той предлага звуците да бъдат асоциирани с определени букви от азбуката, които в последствие стават популярни, като “до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до” и стават основата на добре познатия на всички му 2019-06-22T20:54:49-04:00 Ето откъде всъщност произлизат имената на нотите

Всички ние – музиканти или не – сме се сблъсквали поне веднъж с чудатата форма на нотите, както и с музикалната азбука: до, ре ми, фа сол, ла, си. Но колко от нас са се замисляли откъде всъщност нотите получават имената си?

* Тук искаме да отворим една скоба и да подчертаем, че съществува и друга музикална нотация, в която нотите са назовани с латинските букви: C-D-E-F-G-A-B. Тя е създадена от Боеций през 6 век и е вероятно най-ранната музикална нотация, която познаваме. В днешни дни бива използвана в много страни, особено на запад. Но, след като в България използваме предходните наименования, фокусът на днешната ни статия ще бъде насочен към добре известната ни нотна стълбица създадена от италианския музиколог Гуидо Д'Арецо.

И така, днес ще превъртим касетата векове назад, много преди създаването на музикалната индустрия, каквато я познаваме днес и ще се опитаме да си представим невъзможното – свят без до, ре, ми…   

Предпочитам да напиша 10 000 ноти, отколкото една единствена буква от азбукатa. – Лудвиг Ван Бетховен 

Годината е 990. В средновековна Италия се ражда Гуидо Д'Арецо– човек, който ще промени правилата на музикалния свят завинаги. Музикалният теоретик прекарва младите си години в манастир в Помпоза, където бързо се разчува с креативността си. Но, човешката природа не се променя и както и в днешни времена, така и през средновековието успехът понякога идва с нездравословна доза завист. Вероятно поради негативното отношение на другите монаси към него, Гуидо е принуден да напусне манастира, което всъщност погледнато в големият план на нещата е може би било необходимо, за да може той да остави своята музикална следа.

Гуидо започва нов живот в Арецо, където продължава да развива идеите си, като написва книга за репетиции за певците в местната катедрала и не след дълго неговата инициатива и иновативно мислене го отвеждат в Рим, по покана на папата, където монахът предлага решение за трудното запомняне на григорианските песнопения. Той предлага звуците да бъдат асоциирани с определени букви от азбуката, които в последствие стават популярни, като “до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до” и стават основата на добре познатия на всички музиканти “солфеж”.

А имената, сами по себе си, произлизат от първите 6 срички на григорианският химн “Ut queant laxis”, чийто текст най-вероятно бил написан от италианският монах и учен Паулус Диаконус ( 8 век).  

Стиховете към първият куплет са, както следва:

Ut queant laxīs    resonāre fībrīs
Mīra gestõrum    famulī tuõrum,
Solve pollūtī    labiī reātum,
Sancte Iõhannēs.

От тук получаваме и първата музикална нотация на Гуидо Д'Арецо: Ut-Re-Mi-Fa-Sol-La-Si, като впоследствие “Ut”се изменя в добре познатото ни “До”. А в превод текста означава: 

“За да могат с пълен глас, да възпеят божиите раби, чудесата на твоите деяния,  свали греха от уста им, Свети Йоане.”

И както, божиите раби имали за мисия да възпеят чудесата на Йоановите деяния, така и ние трябва да продължаваме да разказваме историите на тези, които са положили основите на най-универсалният език, който съществува и вероятно единственият, който ни позволява напълно да изразим себе си – езикът на музиката. 

 

 

 

 

 

 

, , , , , , ,
Сравнение на продукти
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!
Нашият онлайн магазин използва така наречените „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки